Венера е втората планета от Слънцето и понякога е наричана „сестрата на Земята“. Макар че двете планети имат някои сходства, те се различават значително по много характеристики. Например Венера няма луни. Венера има по-гъста атмосфера и е обвита от облаци от капчици сярна киселина и разпръсната елементарна сяра. Въпреки това Венера е най-яркият обект в небето след Слънцето и Луната. Максималната ѝ елонгация от Земята е около 47°. Радарните изследвания са установили, че 98% от повърхността на Венера е картографирана с разделителна способност между 75 и 120 m, като е използван космическият апарат „Магелан“, и че по-голямата част от Венера се състои от ниски, подвижни равнини. Съществуват два забележителни планински района: Ищар Тера (с размерите на Австралия) и Афродита Тера (с размерите на Африка). На повърхността на Венера има сравнително малко ударни кратери и обширни потоци от лава. Венера се върти в посока, обратна на тази на Земята и Луната.
Интересни факти за Венера
Венера е уникална с това, че на нощното небе изглежда като две различни планети – Хесперос и Фосфор, вечерна и утринна звезда, а максималната ѝ елонгация е около 47°. Тя е и единствената планета, която преминава през фази, както е открито от Галилео Галилей през 1610 г.
Строежът на Венера
Облаците на Венера са съставени от капки концентрирана сярна киселина, оцветени в жълто от малко елементарна сяра. Те се намират високо над земята и съдържат малки следи от азот, водни пари, аргон, въглероден оксид и други газове, но единствените въглеводороди или въглехидрати, които присъстват там, са в количество по-малко от 0,1 части на милион. Освен това в тях има малки количества солна киселина и флуороводородна киселина. Под облаците гъстата атмосфера на Венера е съставена от 96 % въглероден диоксид. Повърхността на Венера е съставена от ниски, вълнообразни равнини, но има и два забележими високопланински района: Ищар Тера и Афродита Тера. На повърхността ѝ има и много вулкани, както и обширни потоци от лава.
Повърхността на Венера
Повърхността на Венера е екстремна среда, покрита с около 20% низини, 70% леко подвижни възвишения и лавови потоци и 10% възвишения. Ищар Тера, един от големите континенти, е разположен на 70° с.ш. и е дом на най-високата планина на Венера – Максуел Монтес, която е висока около 12 км. Температурата на повърхността на Венера е изключително висока – около 740 К (точки на топене на калай, олово и цинк). Високите температури са резултат от парниковия ефект на облаците от сярна киселина, които отразяват около 75 % от светлината, която достига до тях. Тъй като атмосферата е предимно непрозрачна за видимата и ултравиолетовата светлина, космическият кораб „Магелан“ е използван за картографиране на повърхността на Венера с помощта на радар.
Възрастта на Венера
Смята се, че Венера е на възраст колкото всички останали обекти във вътрешната Слънчева система, т.е. на около 4,6 милиарда години. Радарните изображения, получени от космическия апарат „Магелан“, показват, че средната възраст на кората на Венера е приблизително 0,5 Gyr, което означава, че повърхността е била преизградена от лава през последния милиард години. Възрастта на Венера е определена въз основа на данните за ретроградното въртене на Венера и липсата на ударни кратери. Оскъдността на кратерите, отчасти дължаща се на гъстата атмосфера на Венера, където малките обекти се разпадат и изпаряват, също предполага възраст от около 4,6 млрд. години.
Гравитацията на Венера
Гравитацията на Венера е 8,87 m/s2 , което се равнява на 90,7 % от земната гравитация. Това се дължи на факта, че тя е по-близо до Слънцето, отколкото Земята, така че гравитацията ѝ е малко по-силна. Освен това плътната ѝ атмосфера (95 % въглероден диоксид) засилва гравитационното привличане на повърхността.
Атмосферата на Венера
Атмосферата на Венера се състои от около 96,5 % въглероден диоксид и 3,5 % молекулярен азот, със следи от други газове като водни пари, аргон и въглероден оксид. Атмосферното налягане на Венера е около 90 пъти по-високо от това на Земята – на повърхността налягането на въздуха е равно на 1 атм, или 105 N/m2. Атмосферата на Венера е непрозрачна за инфрачервената светлина, но е почти прозрачна за видимите дължини на вълните. Облаците на Венера се състоят предимно от сярна киселина и други солни и флуороводородни киселини. Атмосферата е толкова гъста, че почти никаква синя светлина не достига до повърхността, а светлината, която все пак достига до земята, е силно зачервена, подобно на земния залез по цялото небе.
Климатът на Венера
Климатът на Венера е горещ, като средната температура на повърхността е около 740 К (467 °C; 872 °F). Това е достатъчно горещо, за да се разтопят олово, цинк и калай, и се дължи на парниковия ефект, предизвикан от гъстата атмосфера на планетата, съставена от облаци от сярна киселина, които блокират по-голямата част от светлината от Слънцето, задържайки топлината на повърхността на планетата. Циркулацията на атмосферата също служи за изглаждане на температурните разлики, което позволява почти равномерно разпределение на температурата на повърхността.
Магнитното поле на Венера
На Венера не може да се открие магнитно поле. Това се дължи на бавното ѝ въртене, което не генерира токове в разтопеното, проводящо ядро, което е ключов компонент на механизма на магнитното динамо. Без този компонент няма магнитно поле, което да защитава планетата чрез силата на Лоренц.
Магнитни бури на Венера
На Венера липсата на вътрешно магнитно поле може да направи венерианската магнитосфера неспособна да съхранява и освобождава големите количества магнитна енергия, които земната магнитосфера съхранява и освобождава. Поради това е малко вероятно на Венера да се появят геомагнитни бури.
Има ли Венера магнитосфера?
Венера няма магнитосфера. Това е така, защото тя не разполага с вътрешно магнитно поле, което да генерира такова. Тъй като Венера не е защитена от магнитно поле, нейната атмосфера е изложена на свръхзвуковите частици на слънчевия вятър, което води до пряко взаимодействие с венерианската атмосфера, а не с планетарното магнитно поле. Това взаимодействие предизвиква сблъскваща се йонизация и постоянна ударна вълна на мястото, където частиците на слънчевия вятър рязко се забавят до дозвукови скорости. Тъй като слънчевият вятър не взаимодейства с магнитното поле, а с атмосферата, на Венера не може да се образува полярно сияние.
Кога се вижда Венера?
Венера се вижда най-лесно на небето след залез слънце, когато се появява във вечерното небе, или преди изгрев слънце, когато се появява в сутрешното небе. Венера може да се види с невъоръжено око и е най-яркият обект след Слънцето и Луната. Понякога Венера се вижда дори когато Слънцето е на небето, ако се знае точното ѝ положение. Фазата на Венера се променя с течение на времето и може да се види като тънък полумесец, зеница, пълнолуние или новолуние, когато се гледа през телескоп. При най-голямото си издължаване Венера може да се види на 47˚. През телескопа Венера изглежда безизразна, тъй като облаците около повърхността ѝ са съставени от сярна киселина и не е възможно да се различат никакви подробности. В определени периоди от годината тя може да се види плътно скупчена с другите планети от нашата Слънчева система, като изглежда като жълто оцветен обект на фона на нощното небе.
По какво прилича Венера на Земята?
Венера често е наричана сестринска планета на Земята, тъй като имат сравними маси (0,815 M⊕ и 0,9488 R⊕) и размери. И двете получават светлина от Слънцето и имат атмосфера. Въпреки това те са и доста различни. Венера е много по-близо до Слънцето, поради което е най-горещата планета в Слънчевата система със средна температура от около 900 градуса по Фаренхайт. Атмосферата ѝ е съставена предимно от въглероден диоксид, а повърхността ѝ е невидима, с непрекъснати облаци, които блокират гледката. Въртенето на Венера също е противоположно на това на Земята и отнема 243 дни. Освен това атмосферата ѝ е много по-гъста и е известно, че съдържа дъждове от сярна киселина. В крайна сметка на Венера не се наблюдава живот, което оставя повърхността ѝ до голяма степен неизследвана в сравнение със земната.
Кога Венера е ретроградна?
Венера е ретроградна, когато въртенето на планетата е в посока, обратна на орбиталното ѝ движение, или когато планетата се върти обратно на часовниковата стрелка, гледано от наблюдателна точка над северния полюс на Земята. Венера има звезден период на въртене от 243 дни в сравнение с нейния 224,7-дневен орбитален период. Нейното ретроградно въртене може да се обясни с гравитационните смущения от другите тела в Слънчевата система.
За колко време Венера обикаля около Слънцето?
Венера прави една пълна обиколка около Слънцето за 224,7 дни. Това се нарича неин орбитален период. Орбитата на Венера е много близка до кръговата, а средното ѝ разстояние от Слънцето е приблизително 0,72 AU, което се равнява на 108,2 милиона км.
Венера в митологията
В гръцката митология Венера е възприемана като богиня на любовта и красотата и е свързвана с небесни обекти, които се виждат в нощното небе и се движат бързо. Най-блестящият от небесните обекти, които древните наблюдавали, в крайна сметка бил наречен Венера на името на богинята. Тези метафори и алюзии са били най-доброто, което нашите предци са могли да направят, тъй като не са разполагали с научни инструменти, освен с невъоръжено око.